похванел

Речник на българския език

1. похванел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похванел е производна форма на похвана (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. похванел — мин. деят. несв. прич. м. р.

похванел е производна форма на похвана (мин. деят. несв. прич. м. р.).