похвалил си

Речник на българския език

1. похвалил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

похвалил си е производна форма на похваля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. похвалил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

похвалил си е производна форма на похваля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).