поучудвал си

Речник на българския език

1. поучудвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поучудвал си е производна форма на поучудвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поучудвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поучудвал си е производна форма на поучудвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поучудвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поучудвал си е производна форма на поучудвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).