поучудвало

Речник на българския език

1. поучудвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поучудвало е производна форма на поучудвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поучудвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поучудвало е производна форма на поучудвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поучудвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поучудвало е производна форма на поучудвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поучудвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поучудвало е производна форма на поучудвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).