поучудвала

Речник на българския език

1. поучудвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поучудвала е производна форма на поучудвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поучудвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поучудвала е производна форма на поучудвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поучудвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поучудвала е производна форма на поучудвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поучудвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поучудвала е производна форма на поучудвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).