поучудвал

Речник на българския език

1. поучудвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поучудвал е производна форма на поучудвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поучудвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поучудвал е производна форма на поучудвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поучудвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поучудвал е производна форма на поучудвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поучудвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поучудвал е производна форма на поучудвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).