поучи

Речник на българския език

1. поучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поучи е производна форма на поуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поучи е производна форма на поуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поучи е производна форма на поуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поучи — повелително наклонение, ед. ч.

поучи е производна форма на поуча (повелително наклонение, ед. ч.).