поухилвало си

Речник на българския език

1. поухилвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поухилвало си е производна форма на поухилвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поухилвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поухилвало си е производна форма на поухилвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поухилвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поухилвало си е производна форма на поухилвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).