поухилвало е

Речник на българския език

1. поухилвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поухилвало е е производна форма на поухилвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поухилвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поухилвало е е производна форма на поухилвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поухилвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поухилвало е е производна форма на поухилвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).