поухилвало

Речник на българския език

1. поухилвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поухилвало е производна форма на поухилвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поухилвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поухилвало е производна форма на поухилвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поухилвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поухилвало е производна форма на поухилвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поухилвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поухилвало е производна форма на поухилвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).