поухилва

Речник на българския език

1. поухилва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поухилва е производна форма на поухилвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поухилва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поухилва е производна форма на поухилвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поухилва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поухилва е производна форма на поухилвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).