поухажвал

Речник на българския език

1. поухажвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поухажвал е производна форма на поухажвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поухажвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поухажвал е производна форма на поухажвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поухажвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поухажвал е производна форма на поухажвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поухажвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поухажвал е производна форма на поухажвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).