поутешил си

Речник на българския език

1. поутешил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поутешил си е производна форма на поутеша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поутешил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поутешил си е производна форма на поутеша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).