поутешал

Речник на българския език

1. поутешал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поутешал е производна форма на поутеша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поутешал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поутешал е производна форма на поутеша (мин. деят. несв. прич. м. р.).