поутешавал си

Речник на българския език

1. поутешавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поутешавал си е производна форма на поутешавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поутешавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поутешавал си е производна форма на поутешавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поутешавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поутешавал си е производна форма на поутешавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).