поутешавало си

Речник на българския език

1. поутешавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поутешавало си е производна форма на поутешавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поутешавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поутешавало си е производна форма на поутешавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поутешавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поутешавало си е производна форма на поутешавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).