поутешавало

Речник на българския език

1. поутешавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поутешавало е производна форма на поутешавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поутешавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поутешавало е производна форма на поутешавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поутешавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поутешавало е производна форма на поутешавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поутешавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поутешавало е производна форма на поутешавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).