поуталожело

Речник на българския език

1. поуталожело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поуталожело е производна форма на поуталожа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поуталожело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поуталожело е производна форма на поуталожа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).