поусучете

Речник на българския език

1. поусучете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

поусучете е производна форма на поусуча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поусучете — повелително наклонение, мн. ч.

поусучете е производна форма на поусуча (повелително наклонение, мн. ч.).