поусучело

Речник на българския език

1. поусучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поусучело е производна форма на поусуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поусучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поусучело е производна форма на поусуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).