поусучели

Речник на българския език

1. поусучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поусучели е производна форма на поусуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поусучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поусучели е производна форма на поусуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).