поусучел

Речник на българския език

1. поусучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поусучел е производна форма на поусуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поусучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поусучел е производна форма на поусуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).