поусукали

Речник на българския език

1. поусукали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поусукали е производна форма на поусуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поусукали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поусукали е производна форма на поусуча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).