поусукал

Речник на българския език

1. поусукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поусукал е производна форма на поусуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поусукал — мин. деят. св. прич. м. р.

поусукал е производна форма на поусуча (мин. деят. св. прич. м. р.).