поусука

Речник на българския език

1. поусука — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поусука е производна форма на поусуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поусука — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поусука е производна форма на поусуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).