поуспял

Речник на българския език

1. поуспял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поуспял е производна форма на поуспя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поуспял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поуспял е производна форма на поуспя (мин. деят. несв. прич. м. р.).