поуспокоявало си

Речник на българския език

1. поуспокоявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поуспокоявало си е производна форма на поуспокоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поуспокоявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поуспокоявало си е производна форма на поуспокоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поуспокоявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поуспокоявало си е производна форма на поуспокоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).