поуспокоявал

Речник на българския език

1. поуспокоявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поуспокоявал е производна форма на поуспокоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поуспокоявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поуспокоявал е производна форма на поуспокоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поуспокоявал — мин. деят. св. прич. м. р.

поуспокоявал е производна форма на поуспокоявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поуспокоявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поуспокоявал е производна форма на поуспокоявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).