поуспи

Речник на българския език

1. поуспи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поуспи е производна форма на поуспя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поуспи — повелително наклонение, ед. ч.

поуспи е производна форма на поуспя (повелително наклонение, ед. ч.).