поуспели

Речник на българския език

1. поуспели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поуспели е производна форма на поуспя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поуспели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поуспели е производна форма на поуспя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).