поуспал е

Речник на българския език

1. поуспал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поуспал е е производна форма на поуспя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поуспал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поуспал е е производна форма на поуспя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).