поуспало

Речник на българския език

1. поуспало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поуспало е производна форма на поуспя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поуспало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поуспало е производна форма на поуспя (мин. деят. св. прич. ср. р.).