поуспала

Речник на българския език

1. поуспала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поуспала е производна форма на поуспя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поуспала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поуспала е производна форма на поуспя (мин. деят. св. прич. ж. р.).