поусмихнел

Речник на българския език

1. поусмихнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поусмихнел е производна форма на поусмихна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поусмихнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поусмихнел е производна форма на поусмихна (мин. деят. несв. прич. м. р.).