поусмихвало си

Речник на българския език

1. поусмихвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поусмихвало си е производна форма на поусмихвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поусмихвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поусмихвало си е производна форма на поусмихвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поусмихвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поусмихвало си е производна форма на поусмихвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).