поусмихвало

Речник на българския език

1. поусмихвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поусмихвало е производна форма на поусмихвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поусмихвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поусмихвало е производна форма на поусмихвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поусмихвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поусмихвало е производна форма на поусмихвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поусмихвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поусмихвало е производна форма на поусмихвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).