поусмихвала

Речник на българския език

1. поусмихвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поусмихвала е производна форма на поусмихвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поусмихвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поусмихвала е производна форма на поусмихвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поусмихвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поусмихвала е производна форма на поусмихвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поусмихвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поусмихвала е производна форма на поусмихвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).