поускоряло

Речник на българския език

1. поускоряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поускоряло е производна форма на поускоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поускоряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поускоряло е производна форма на поускоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).