поускорявал

Речник на българския език

1. поускорявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поускорявал е производна форма на поускорявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поускорявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поускорявал е производна форма на поускорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поускорявал — мин. деят. св. прич. м. р.

поускорявал е производна форма на поускорявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поускорявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поускорявал е производна форма на поускорявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).