поускорил

Речник на българския език

1. поускорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поускорил е производна форма на поускоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поускорил — мин. деят. св. прич. м. р.

поускорил е производна форма на поускоря (мин. деят. св. прич. м. р.).