поусещал съм

Речник на българския език

1. поусещал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поусещал съм е производна форма на поусещам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поусещал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поусещал съм е производна форма на поусещам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. поусещал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поусещал съм е производна форма на поусещам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).