поусещал си

Речник на българския език

1. поусещал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поусещал си е производна форма на поусещам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поусещал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поусещал си е производна форма на поусещам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поусещал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поусещал си е производна форма на поусещам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).