поусещало си

Речник на българския език

1. поусещало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поусещало си е производна форма на поусещам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поусещало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поусещало си е производна форма на поусещам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поусещало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поусещало си е производна форма на поусещам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).