поусещало е

Речник на българския език

1. поусещало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поусещало е е производна форма на поусещам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поусещало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поусещало е е производна форма на поусещам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поусещало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поусещало е е производна форма на поусещам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).