поупражняло

Речник на българския език

1. поупражняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поупражняло е производна форма на поупражня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поупражняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поупражняло е производна форма на поупражня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).