поупражнило е

Речник на българския език

1. поупражнило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поупражнило е е производна форма на поупражня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поупражнило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поупражнило е е производна форма на поупражня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).