поупражнило

Речник на българския език

1. поупражнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поупражнило е производна форма на поупражня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поупражнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поупражнило е производна форма на поупражня (мин. деят. св. прич. ср. р.).