поумърлушвал съм

Речник на българския език

1. поумърлушвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поумърлушвал съм е производна форма на поумърлушвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поумърлушвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поумърлушвал съм е производна форма на поумърлушвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. поумърлушвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поумърлушвал съм е производна форма на поумърлушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).