поумърлушвал си

Речник на българския език

1. поумърлушвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поумърлушвал си е производна форма на поумърлушвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поумърлушвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поумърлушвал си е производна форма на поумърлушвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поумърлушвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поумърлушвал си е производна форма на поумърлушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).