поумърлушвал е

Речник на българския език

1. поумърлушвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поумърлушвал е е производна форма на поумърлушвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поумърлушвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поумърлушвал е е производна форма на поумърлушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поумърлушвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поумърлушвал е е производна форма на поумърлушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).